Сущность и особенности тоталитарного режима ( на болгарском)

Тоталитаризмът е политически режим, властвал в много държави през вековната световна история и широко разпространен през миналия век. Нашите баби и дядовци са били съвременници на диктатурата. Тези идеологии оказват огромно влияние върху съвременния живот и начин на мислене. Ако ги познаваме добре, знаем грешките, които са правили, то днес бихме могли да избегнем повторението им и да намерим по-добри начини за управление и съответно по-добър живот.

И така, нека започнем с дефиниране на понятието тоталитаризъм. Във философския речник той е определен по следния начин: “Политически режим, при който има сливане на държавата с единствената легитимна партия и всеобщо господство в обществото на дадена утопична идеология; характеризира се с ликвидиране на основните конституционни и граждански свободи и на демократичния плурализъм; бива налаган чрез терор, преследване на опозицията и на всяко свободомислие.” Може се допълни още толериране на дейности, които не са в интерес на държавата, потискане и контрол над бизнеса, работническите сдружения, църквите и политическите партии. Средствата за задържане на властта са тайна полиция, пропаганда, разпространявана чрез медиите, които също са контролирани от държавата, култ към лидера, регулиране и ограничение на свободните дискусии и критиката, една-единствена партия, масово подчинение и терор. Понякога правителства, които са били класифицирани като тоталитарни, в действителност нямат характеристиките на една тоталитарна държава. Може да не са толкова монолитни, колкото изглежда, ако обединяват няколко групи като армията, политическите лидери и индустриалците, които се конкурират за властта. В този смисъл тези режими могат да проявяват плурализъм чрез съчетанието на няколко групи в политическия процес.

Терминът тоталитаризъм, използван от италианския философ Джовани Джентиле, е популяризиран през 20-ти век от италианските фашисти. Оригиналното значение на думата, описано от Мусолини и Джентиле, е общество, в което основната идеология има влияние, ако не власт, над гражданите. Според тях благодарение на модерните технологии като радиото и печатарската машина, които държавата може и би използвала за разпространяване на идеологията си, повечето модерни държави ще се превърнат в тоталитарни. Докато първоначално терминът се свързва със “всеобхватна, тотална държава”, етикетът се използва за редица режими и политически ситуации в критичен смисъл на думата. През Студената война терминът отново се разпространява. Смятала се, че нацисткият и сталинисткият режим са напълно нова форма на правителства, а не подновена версия на старите деспотизми. Харизмата идва от техните идеологии, които предоставят на народа прост, успокояващ отговор на въпросите за миналото, настоящето и бъдещето. За марксизма цялата история е история на класовата борба, а за нацизма цялата история е история на расовата борба. Веднъж възприета от народа, тази предпоставка оправдава всички действия на режима, като се позовава на Закона на историята или Природата. Политолозите Карл Фридрих и Збигнев Брежински са тези, които разпространяват употребата на термина тоталитаризъм в университетската социология и професионалните изследвания, давайки му значение на парадигма за Съветския съюз под управлението на Йосиф Сталин, както и за фашистките режими. Такива режими се коренят в хаоса, последвал началото на първата световна война, когато усъвършенстването на оръжията и комуникациите позволява на тоталитарните движения да затвърдят властта си в Италия, Германия и Русия. Това са трите страни, чиито имена са станали емблематични, когато се говори за тоталитаризъм. Ще проследим историята и особеностите на политическия режим на всяка от тях.

Италия постига обединението си през 1870 г. Подобно на Великобритания е конституционна монархия. Не успява да развие демократични традиции, тъй като парламентът е управляван от корумпирани политици, наречени шефове на партията. Те контролират изборите чрез подкупване на избирателите. Властта си я използват за лични цели, а не за решаване на социалните и икономически проблеми. В резултат на това Италия остава бедна и изостанала страна до 1914 г. Индустриалният прогрес е бавен. Освен това страната е бедна на ресурси и плодородни земи. Много от фермерите са безимотни и цари огромна безработица. Това довежда до масова емиграция. Външната политика на Италия също е в застой. Опитва се да повиши престижа си чрез завоюване на отвъдморски колонии, но без успех. Парламентът се превръща в символ на западналост и корупция и губи позициите си пред гражданите.

След първата световна война, Италия е недоволна от получените територии след Версайския мирен договор. Тя се бие смело и губи във войната над 600 000 души, а териториите, които получава не са толкова, колкото са и обещани. Заражда се силно негодувание срещу слабото и неуспешно управление на правителството. Ноември 1920 г. правителството подписва договора Рапало с Югославия, с който се отказва от Далмация. Вторият проблем е дълбоката икономическа криза. Засилването на безработицата е предизвикано и от хилядите завръщащи се войници, както и от новия закон на Щатите, забраняващ имиграцията. Инфлацията достига огромни размери. Насърчени от успеха на Болшевишката революция през 1917 г., безработните и селяните се вдигат на бунт из цялата страна.

Недоверието към управляващата партия определя и резултатите от следващите избори, когато печелят Социалистическата партия и Католическата популярна партия. Окуражени от успеха, социалистите призовават към нови бунтове. Работниците завладяват над 600 фабрики и установяват съвети за управление по руски модел в редица индустриални градове в северна Италия. Въпреки успехите, Социалистическата партия не успява да се задържи на власт и по-късно се разцепва като една трета от нея сформира Комунистическа партия. Страхът от революция и желанието за национално величие са манипулирани в интерес на нова политическа групировка – Фашистите, начело с Бенито Мусолини. В края на 1920 г. идва повратният момент, когато Фашистите набират сила. Три са важните събития, които довеждат до това. Първо, много италиански националисти се доверяват на Мусолини като лидер, защитаващ присъединяването обратно на Далмация. Второ, в годините 1919 – 1920 правителствата се сменят постоянно, но никое от тях не успява да подобри положението в страната. И трето, след множеството бунтове идва страхът на буржоазията от комунистическа революция и желанието за стабилност и спазване на законите. С помощта на буржоазията Мусолини формира Националната фашистка партия през 1921 г. След победата на изборите през май Мусолини става още по-яростен противник на болшевиките, за да спечели подкрепата на буржоазията. От началото на пролетта на 1921 г. фашистите, черните ризи, провеждат систематична терористична кампания срещу социалистическите и комунистически групи. На 26 октомври 1922 г. Мусолини решава да се възползва от хаоса, за да се добере до властта. Тълпи въоръжени фашисти маршируват до Рим от различни части на страната. В резултат на 31 октомври Мусолини е назначен за министър-председател.

Самата дума фашизъм има двойно значение – от една страна означава сноп пръчки около брадва, носена от магистратите в древен Рим като символ на власт; от друга страна означава банда или група. Основната концепция е, че държавата е абсолютът, а хората са относителни. Според фашистите парламентарната демокрация може да доведе само до неефикасност и корупция. Държавата трябва да се управлява от дисциплиниран еднопартиен елит, който под ръководството на своя лидер да възстанови реда и стабилността и да поведе народа към величие. В икономиката Мусолини налага държавен контрол. Той се позовава на марксистката теория за класовото деление, както и че хората трябва да служат на държавата и да и се подчиняват. Във външната политика Мусолини планира да възвърне величието на Римската империя, провеждайки политика на експанзия. Най-важната икономическа реформа, проведена от Мусолини, е формирането на корпоративна държава. Според работническата харта правителството ще обедини работници и работодатели от един и същи бранш в една конфедерация. Тя изплаща здравно осигуряване, осигуровки при инциденти и безработица, но работническите стачки са забранени. Мусолини осигурява финансови субсидии за индустрията, подобряване на транспорта и развитие на хидроенергията в Севера. В селското стопанство се правят опити да се произвежда достатъчно продукция, която да задоволява нуждите на страната. Въпреки всичко Мусолини не успява да доведе до икономически просперитет и подобрение на стандарта на живот. За контрол над населението се използват обичайните методи – чрез тайна полиция, чрез образованието, чрез медийна пропаганда. Във външната политика Мусолини преследва целта да възроди Римската империя. Армията почти удвоява размера си – от 175 000 на 275 000 души.

В заключение можем да кажем, че фашизмът се появява в Италия, тъй като либералният парламентарен режим не може да се справи с настъпилите проблеми след Първата световна война. По време на управлението на Мусолини настъпва дълъг период на стабилност на правителството, населението е лишено от политическа свобода и икономически напредък. Италия остава бедна и изостанала страна.

Германската империя е създадена през 1871 г. Върховната власт е в ръцете на Кайзера, докато парламентът е с ограничена власт. До 1914 г. Германия е една от първите икономически сили в света. Със започването на Втората световна война започват и проблемите. Работниците започват да недоволстват от Кайзера поради настъпилия глад. Първи се надигат Крайните социалисти. Окуражени от успеха на руската революция, установяват работнически и военни съвети в индустриалните градове. На 8 ноември е обявена Съветска република в Бавария. На следващия ден Кайзерът абдикира. За канцлер е назначен социал-демократът Фридрих Еберт, който почти веднага провъзгласява Германия за република. Социал-демократите действат бързо, за да предотвратят завземането на властта от Крайните социалисти. Те наемат ядро от бивши войници, наречено Свободният корпус, които убиват лидерите на Крайните социалисти – Карл Либкнехт и Роза Люксембург. Баварската република е смазана. Крайните социалисти се разделят на две: Независимите социалисти и Спартакистите, като и двете групи са настроени революционно. По-късно Спартакистите се прекръстват на Комунистическа партия. Те възприемат за модел Болшевишка Русия и целята да установят комунистически режим. Социал-демократите са против революцията, целта им е да установят демократичен режим. На 31 юли 1919 г. е приета демократична конституция от Народното събрание на Ваймарската република. От 1920 г. до 1929 г. Ваймарската република трябва да се бори с множеството проблеми, произтичащи от Версайския договор. Първият проблем е огромните репарации. Рур е окупиран, марката се обезценява. Германия трябва да възстановява дипломатическия си статус.

Най-голямата, но все още неосъзната, заплаха за републиката е нацистката партия. Тя се заражда като една от многото десни партии, подкрепяща управлението на Кайзера, но против демократичната република. До 1920 - 21 г. Германската работническа партия променя името си на Национална социалистическа партия на работниците (съкратено Наци), оглавена от Адолф Хитлер. Партията възприема като свои отличителни знаци свастиката и специфичния си поздрав, издава собствен вестник. Философията и разделя човечеството на две групи: арийци (расата на господарите) и не-арийци (расата на робите). Германците като арийска раса се смята, че са предопределени да властват над света. За поражението през Втората световна война са нарочени евреите като изкупителна жертва. Хитлер в качеството си на Фюрер обещава да “прочисти” страната от евреите, да замени управлението с нацистко, да национализира големия бизнес, да осигури работа на всички, да реформира селското стопанство и да премахне контрола на еврейските капиталисти над държавните резерви. Нацистката партия постепенно увеличава своето влияние. В това отношение много и помага анти-социалистическата и анти-комунистическа ориентация. Хитлер засилва контрола над партията чрез сформиране на персонален бодигард – Черните ризи. Великата депресия през 1929 г. разклаща позициите на парламента. В последващите избори нацистката партия печели 33% от гласовете, но с тенденция към намаляване, докато комунистическата партия печели все повече гласове и застрашава да вземе надмощие. Тогавашният канцлер Фон Папен решава да използва надмощието на нацистите, за да се отърве от комунистите. Той сключва сделка с Хитлер и го прави канцлер. След поемане на управлението Хитлер започва целенасочено и с изумителна бързина да укрепва и в държавата единствената власт, която дълго време притежава в партията. Затова е необходимо да постави на свое разположение армията, полицията и администрацията, да получи законодателните компетенции от Райхстага и райхспрезидента, да промени досегашното положение на провинциите, да елиминира не-националсоциалистическите политически и обществени организации и да ликвидира опозицията в собствените си редове. След подпалването на сградата на Райхстага през нощта на 27 срещу 28 февруари е обявено извънредно военно положение и е сложен край на парламентарния ред. Хитлер сам си издейства законопроект, който му дава неограничена власт. Той може сам да издава закони без парламента. Германската конституция е унищожена. След смъртта на пресидента през 1934 г. Хитлер обявява себе си едновременно за президент и канцлер, което прави диктата му пълен. Третият райх е провъзгласен официално. Тъй като Хитлер е атеист се опитва да постави под своя власт католическата и протестантската църква. Започва преследване и избиване на евреи. Нацистите контролират медиите и образованието. Политическите опоненти са избити в концентрационните лагери.

Нацизмът до голяма степен си прилича с фашизма. И двата режима са ръководени от амбициозни и харизматични лидери в следвоенно време. Те бързо установяват политически, икономически и социален контрол, докато се превръщат в тоталитарни държави. И фашистите, и нацистите провеждат външна политика на експанзия. Но има и четири големи разлики: италианският фашизъм никога не се е основавал на расизма; нацизмът се отнася с голямо уважение към селяните, които се смята, че олицетворяват чистата арийска раса; фашизмът довежда до създаването на Корпоративна държава, докато нацизмът просто установява правителствен контрол над икономиката; фашистката идеология няма ясна визия за бъдещето, докато нацистите обещават бляскаво бъдеще.

Комунистическото правителство установява властта си в периода 1918 – 1924 г. В началото Болшевишката партия е малка партия. Заедно със своя лидер Ленин те изглаждат политика си в съответствие с нуждите на хората, за да задържат властта. Веднага щом Ленин идва на власт, пуска серия от декрети, за да задоволи непосредствените нужди на народа – даване на земя на селяните, даване на контрола над фабриките на работниците, 8-часов работен ден, отхвърляне на задграничните задължения и тайни договори и опит за постигане на мир с Германия. През март 1918 г. е подписан мирен договор с Германия. Клаузите на договора са унижение за самата Русия, което разстройва анти-болшевишките групи. През 1919 г. Ленин формира Третият интернационал (Коминтерн) в Москва. Целта му е да замени световния капитализъм със световен комунизъм. Между 1918 и 1920 г. се разразява гражданска война. Двете страни са “червените” – болшевиките и “белите” – социал-революционерите, царистите и др. “Червените” печелят войната. След гражданската война най-важният проблем пред Ленин е как да възвърне реда и просперитета от хаоса, в който се намира страната. Национализацията на селското стопанство и индустрията отива твърде далеч и работниците губят мотивация да работят, тъй като не извличат никаква лична изгода. Ленин обявява “Отхвърляне на комунизма”. В резултат на новата политика нивото на продукцията достига това от 1914 г. НЕП успешно уталожва насъбралото се недоволство.

След смъртта на Ленин в началото на 1924 г. настъпва борба за власт между най-високопоставените членове на Комунистическата партия. През 1927 г. Сталин успява да достигне пълна власт. Причините за това са доминиращата позиция на Сталин в Политбюрото, липсата на подкрепа от партията към неговите опоненти и предпочитане на социализъм в страната пред постоянна революция. След завземането на властта Сталин се насочва към политика на бърза индустриализация и колективизация. След проучване на държавните икономически ресурси направено от Комисията по държавно планиране, Сталин започва изготвяне на петгодишните планове. В резултат Русия става главна индустриална сила в света. Повишава се селскостопанската продукция, осигурява се храна на достъпна цена, а износът носи допълнителна печалба. За да задържи властта си, Сталин провежда масови чистки в партията, премахвайки враговете си.