Субективни показатели за динамиката на икономическата активност в Германия и Италия

СПЕЦИАЛНОСТ „ МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ“

ДИСЦИПЛИНА „ КОНЮНКТУРА И ПРОГНОЗИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПАЗАРИ“

 

 

 

 

 

 

Практическа задача 1 :

Субективни показатели за динамиката на икономическата активност в Германия и Италия

 

 

 

 

 

 

Изготвил:        Проверил:

Георги Николаев Райков,

ФН: 11113129, поток 126

 

 

 

 

София

октомври 2013 г.

Съдържание

 

 

 

 

1. Субективна оценка за използването на производствените мощности в Германия и Италия през 2005 г., 2010 г. и 2012 г.

1.1. Субективна оценка за използването на производствените мощности в Германия през 2005 г., 2010 г. и 2012 г.

 

На таб. 1 са представени данните за използването на производствените мощности в Германия по тримесечия през 2005 г., 2010 г. и 2012 г.. Преди да бъдат анализирани данните,следва да бъде обърнато внимание на динамиката на развитие на немската икономика през посочените 3 години. През предкризисната 2005 г. и през 2012 г. икономиката на Германия е в етапи на подем, докато през 2010 г. е във фаза на оживление, след като през 2009 г. немският БВП достига най-ниските си нива.

 

Таб. 1 – Използване на производствени мощности в Германия

GEO/ TIME	2005 г.				2010 г.				2012 г.
	Q1	Q2	Q3	Q4	Q1	Q2	Q3	Q4	Q1	Q2	Q3	Q4
Германия	83,9	83,3	84,2	84,7	74,4	79,8	82,6	83,8	83,5	84,5	83,5	81,0

 

 

Данните за използването на производствените мощности допълнително потвърждават тази динамика. През 2005 г. средното ниво на използване на мощностите в Германия е в интервала 83,9 – 84,7 %, като проявава характерна сезонност в своята динамика, достигайки по-високите стойности през третото и четвъртото тримесечие на годината. Следвайки кризисните, не само за немската икономика, 2008 г. и 2009 г., данните от бизнес наблюдението за първото тримесечие на 2010 г. ясно очертават спад в използването на производствените мощности, като спрямо същото тримесечие на        2005 г. този показател бележи спад с 9,5 процентни пункта, достигайки ниво от 74,4 %. Въпреки тази по-ниска стойност през осталата част от 2010 г., субективните оценки на мениджърите по този показател отбелязват тенденция на повишение. В резултат през последното тримесечие на 2010 г. нивата на използване на производствените мощности са значително по-близо до същите през предкризисната 2005 г. и изостават едва с 0,9 процентни пункта. През първата половина на 2012 г., нивата са близки и дори бележат леко повишените през 2-рото тримесечие спрямо тези от 2005 г., но през последващите 2 тримесечия се очертава тенденция на спад, като в края на 2012 г. нивото на използване на производствените мощности вече е 81,1 %.

1.2. Субективна оценка за използването на производствените мощности в Италия през 2005 г., 2010 г. и 2012 г.

 

Таб. 2 – Използване на производствени мощности в Италия

GEO/ TIME	2005 г.				2010 г.				2012 г.
	Q1	Q2	Q3	Q4	Q1	Q2	Q3	Q4	Q1	Q2	Q3	Q4
Италия	76,1	75,0	75,6	75,5	65,8	67,6	70,3	71,3	70,2	70,0	70,1	69,4

 

 

На таб. 2 са представени данните за използването на производствените мощности в Италия. През 2005 г., когато италианската икономика е в етап на подем, субективната оценка за използване на производствените мощности в страната отбелязва стойности между 75,0 % и 76,1 %, като през последното тримесечие се забелязва незначителен спад спрямо първото с 0,6 процентни пункта. Показателят бележи значителен понижение през      2010 г., като за първото тримесечие спадът спрямо същото на 2005 г. възлиза на 10,3 процентни пункта. През оставащата част от 2010 г., субективната оценка за използване на производствените мощности следва възходяща тенденция, като през последното тримесечие достига стойност от 71,3 %, редуцирайки спада спрямо същото на предкризисната 2005 г. до 4,2 процентни пункта. През първите 3 тримесечия на 2012 г. показателят приема стойности около 70,0 %, очертаващи тенденция на стабилизиране, но през последното се отбелязва лек спад и нивото на използване на производствените мощности пада до 69,4 %.

 

2. Субективна оценка за портфейла на поръчките (осигуреност на производството с поръчки) в Германия и Италия през 2005 г., 2010 г. и 2012 г.

2.1. Субективна оценка за портфейла на поръчките (осигуреност на производството с поръчки) в Германия през 2005 г., 2010 г. и 2012 г.

 

Таб. 3 – Портфейл на поръчките в Германия

GEO/ TIME	2005 г.				2010 г.				2012 г.
	Q1	Q2	Q3	Q4	Q1	Q2	Q3	Q4	Q1	Q2	Q3	Q4
Германия	2,7	2,7	2,6	2,6	2,3	2,5	2,7	2,8	2,8	2,8	2,8	2,8

 

 

На таб. 3 са показани данните за портфейла от поръчки в Германия. При показателя осигуреност на производството с поръчки не се наблюдават съществени изменения през разглежданите три години, с изключение на първите две тримесечия на следкризисната 2010 г., когато субектината оценка на немските мениджъри заема стойности от 2,3 и 2,5 месеца, което сравнено със същите периоди на 2005 г. бележи понижения съответно с 12 и 6 дни. За сметка на това, през оставащата част от годината се наблюдава ръст, както на верижна, така и на годишна база. Интересно впечатление прави тенденцията на стабилизация по този показател през 2012 г., когато осигуреността с поръчки е най-висока за разглежданите години.

 

2.2. Субективна оценка за портфейла на поръчките (осигуреност на производството с поръчки) в Италия през 2005 г., 2010 г. и 2012 г.

 

Таб. 4 – Портфейл на поръчките в Италия

GEO/ TIME	2005 г.				2010 г.				2012 г.
	Q1	Q2	Q3	Q4	Q1	Q2	Q3	Q4	Q1	Q2	Q3	Q4
Италия	3,2	3,3	3,2	3,2	2,6	3,0	2,9	2,8	3,1	3,0	2,8	2,9

 

 

Данните за субективната оценка на италианските мениджъри за осигуреността на производството с поръчки са онагледени чрез таб. 4. През предкризисната 2005 г. производството средно е осигурено с поръчки за следващите 3,225 месеца. Следвайки изключително тежката не само за италианската икономика, но и за глобалната, 2009 г., през първото тримесечие на 2010 г. показателят бележи спад от 0,6 месеца или от 18 дни спрямо същият период на 2005 г.. През следващите тримесечия на 2010 г. стойностите следват нееднозначно развитие- първоначално бележат повишение, а след това понижение на верижна база. През първите 3 тримесечия на 2012 г. стойностите на показателя следват отрицателна тенденция, като през четвъртото тримесечие се отбелязва слаб ръст от 0,1 месеца на верижна база. Въпреки това, сравнение със същите периоди на 2005 г. показва понижение средно от 0,275 месеца.

 

 

3. Субективна оценка за притока на нови поръчки в Германия и Италия през 2005 г., 2010 г. и 2012 г.

3.1. Субективна оценка за притока на нови поръчки в Германия през 2005 г., 2010 г. и 2012 г.

 

Таб. 5 – Приток на нови поръчки в Германия (баланс)

GEO/ TIME	2005 г.				2010 г.				2012 г.
	Q1	Q2	Q3	Q4	Q1	Q2	Q3	Q4	Q1	Q2	Q3	Q4
Германия	-0,3	-3,3	9,7	11,0	14,0	47,0	31,0	29,0	-2,0	6,0	-16,0	-27,0

 

 

Балансите на протока на нови поръчки в Германия за разглежданите години са представени на таб. 5.  По същество техните конкретни стойности трудно биха могли да бъдат анализирани. При този показател е от по-съществено значение да се проследи динамиката в неговото развитие. През първата ½ от 2005 г. мениджърските очаквания за спад в новите поръчки вземат лек превес, но следвайки благоприятната икономическа конюнктура през следващите две тримесечия преобладават по-скоро оптимистични оценки за ръст в поръчките. През  второто тримесечие на 2010 г. показателят бележи най-значим ръст на верижна база- 33,0 пункта, който е последван от по-слаб спад. Въпреки нееднозначната динамика през 2010 г. сред немския бизнес доминират очакванията за нарастване на новите поръчки. В противовес на оптимизма през 2010 г, са песимичните очаквания за понижение на новите поръчки, които преобладават през ¾ от 2012 г.. През втората ½ на годината се наблюдава тревожна отрицателна тенденция и значителен спад на верижна база.

 

3.2. Субективна оценка за притока на нови поръчки в Италия през 2005 г., 2010 г. и 2012 г.

 

GEO/ TIME	2005 г.				2010 г.				2012 г.
	Q1	Q2	Q3	Q4	Q1	Q2	Q3	Q4	Q1	Q2	Q3	Q4
Италия	0,0	-9,9	0,3	-4,2	-20,3	-2,6	9,3	-1,5	-20,7	-24,2	-21,6	-25,0

 Таб. 6 – Приток на нови поръчки в Италия (баланс)

 Таб. 6 – Приток на нови поръчки в Италия (баланс)

 

Данните за притока на нови поръчки в Италия са представени в таб. 6. През първото и третото тримесечие на 2005 г. сред италианските мениджъри преобладава очаването за неизменение в протока на нови поръчки, докато във второто и четвъртото лек превес взимат песимистичните оценки за спад. През първите 3 тримесечия на следкризисната 2010 г. се наблюдава положителна тенденция на повишаване на оптимизма относно новите поръчки сред италианския бизнес, която е прекъсната от спад през четвъртото от 10,8 балансни пункта на верижна база. Тревожни са отчетените стойност за 2012 г., тъй като балансите по тримесечия алармират за трайно увеличаване на песимистичните очакванията на бизнеса за редуциране на притока от нови поръчки.

4. Сравняване динамиката на субективните оценки между Германия и Италия за избраните години.

4.1. Сравняване на използването на производствените мощности между Германия и Италия през 2005 г., 2010 г. и 2012 г.

 

Графика 1

 

На графика 1 са представени данните от таблици 1 и 2. Графиката ясно онагледява сходните тенденции в субективните оценки за използване на производствените мощности през разглежданите години. И в двете държави показателят приема най-високи стойности през 2005 г. , когато икономиките са във фаза на подем, като Германия натовареността е по-висока. Следвайки световната икономическа криза от 2008-2009 г., субективните оценки през 2010 г. бележат спад и в двете държави спрямо същите периоди на 2005 г.. Те достигат най-ниски за разглежданите години нива през първото тримесечие на 2010 г., като през остатъка на годината се наблюдава положителна динамика и в двете страни, в следствие на която Германия се приближава по-близо до нивата на натовареност в предкризисната 2005 г., отколкото Италия. През последното тримесечие на 2012 г. и в двете страни използването на производствените мощности отбелязва спад на верижна база, а и в сравнение със същите периоди на 2005 г. и            2010 г.. Въпреки това в Германия през 2012 година стойностите на показателя достигат предкризисните нива от 2005 г., докато субективните оценки на италианския бизнес регистрират по-слабо възстановяване спрямо предкризисните резултати.

 

4.2. Сравняване на портфейла на поръчките (осигуреност на производството с поръчки) между Германия и Италия през 2005 г., 2010 г. и 2012 г.

 

Графика 2

 

Графика 2 представя данните от таблици 3 и 4. Показателят отбелязва сходно развитие през 2005 г. и в двете държави, като производството е с 0,5 месеца по-дълго осигурено с поръчки в Италия. Тази разлика може да бъде отчасти обяснена с по-ниската производителност на труда в Италия спрямо тази в Германия. Немският и италианският бизнес дават най-ниска субективна оценка за портфейла от поръчки за разглежданите три години през първото тримесечие на 2010 г. През останалата част от годината осигуреността на производството с поръчки в  Германия отбелязва верижен ръст, като през втората ½ на 2010 г. се отчита и ръст на база същия период на 2005 г.. Различна е динамкита на показателя в Италия, където през първата половина на годината се наблюдава ръст на верижна база, последван през втората половина от по-слаб спад. В резултат оценките на италианските мениджъри за потфейла от поръчки не достигат предкризисните нива от 2005 г..Тенденциите в двете страни са различават и през 2012 г.- в ФРГ се наблюдава стабилизиране, докато при Италия отново има спад на верижна база. Средните стойности на този показател за разглежданите три години в Германия и Италия представят поглед от различен ъгъл върху разнопосочните тенденции в двете страни, а именно средната осигуреност с поръчки на немския бизнес през 2012 г. отчита ръст в сравнение със същата през 2005 г., докато подобно сравнение при италианските предприятия разкрива понижение. В резултат стойностите на показателя в двете държави през 2012 г. са по-близки, спрямо началната година.